обезпокои

Речник на българския език

1. обезпокои — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обезпокои е производна форма на обезпокоя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обезпокои — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обезпокои е производна форма на обезпокоя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обезпокои — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обезпокои е производна форма на обезпокоя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).