обезплътявал е

Речник на българския език

1. обезплътявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезплътявал е е производна форма на обезплътявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезплътявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезплътявал е е производна форма на обезплътявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обезплътявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезплътявал е е производна форма на обезплътявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).