обезоръжил е

Речник на българския език

1. обезоръжил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезоръжил е е производна форма на обезоръжа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезоръжил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезоръжил е е производна форма на обезоръжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).