обезоръжал

Речник на българския език

1. обезоръжал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезоръжал е производна форма на обезоръжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезоръжал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обезоръжал е производна форма на обезоръжа (мин. деят. несв. прич. м. р.).