обезнаследял

Речник на българския език

1. обезнаследял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезнаследял е производна форма на обезнаследя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезнаследял — мин. деят. несв. прич. м. р.

обезнаследял е производна форма на обезнаследя (мин. деят. несв. прич. м. р.).