обезнаследявало е

Речник на българския език

1. обезнаследявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезнаследявало е е производна форма на обезнаследявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезнаследявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезнаследявало е е производна форма на обезнаследявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезнаследявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезнаследявало е е производна форма на обезнаследявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).