обезнаследявало

Речник на българския език

1. обезнаследявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезнаследявало е производна форма на обезнаследявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезнаследявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезнаследявало е производна форма на обезнаследявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезнаследявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обезнаследявало е производна форма на обезнаследявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. обезнаследявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обезнаследявало е производна форма на обезнаследявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).