обезнаследило

Речник на българския език

1. обезнаследило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезнаследило е производна форма на обезнаследя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезнаследило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обезнаследило е производна форма на обезнаследя (мин. деят. св. прич. ср. р.).