обезмитяло съм

Речник на българския език

1. обезмитяло съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

обезмитяло съм е производна форма на обезмитя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).