обезмитяла съм

Речник на българския език

1. обезмитяла съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

обезмитяла съм е производна форма на обезмитя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).