обезмитяла е

Речник на българския език

1. обезмитяла е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезмитяла е е производна форма на обезмитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).