обезмитяла

Речник на българския език

1. обезмитяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезмитяла е производна форма на обезмитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезмитяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обезмитяла е производна форма на обезмитя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).