обезмитял
1.
обезмитял —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
обезмитял
е производна форма
на обезмитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
обезмитял —
мин. деят. несв. прич. м. р.
обезмитял
е производна форма
на обезмитя (мин. деят. несв. прич. м. р.).