обезмитило си

Речник на българския език

1. обезмитило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезмитило си е производна форма на обезмитя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезмитило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезмитило си е производна форма на обезмитя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).