обезмитили

Речник на българския език

1. обезмитили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обезмитили е производна форма на обезмитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезмитили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обезмитили е производна форма на обезмитя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).