обезмитеше

Речник на българския език

1. обезмитеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

обезмитеше е производна форма на обезмитя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. обезмитеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

обезмитеше е производна форма на обезмитя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).