обезмители

Речник на българския език

1. обезмители — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обезмители е производна форма на обезмитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезмители — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обезмители е производна форма на обезмитя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).