обезлюдеело е

Речник на българския език

1. обезлюдеело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезлюдеело е е производна форма на обезлюдея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).