обезлесил е

Речник на българския език

1. обезлесил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезлесил е е производна форма на обезлеся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезлесил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезлесил е е производна форма на обезлеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).