обезкуражавало

Речник на българския език

1. обезкуражавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезкуражавало е производна форма на обезкуражавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезкуражавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезкуражавало е производна форма на обезкуражавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезкуражавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обезкуражавало е производна форма на обезкуражавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. обезкуражавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обезкуражавало е производна форма на обезкуражавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).