обезкосмяло е

Речник на българския език

1. обезкосмяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезкосмяло е е производна форма на обезкосмя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).