обезкосмяло
1.
обезкосмяло —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
обезкосмяло
е производна форма
на обезкосмя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
обезкосмяло —
мин. деят. несв. прич. ср. р.
обезкосмяло
е производна форма
на обезкосмя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).