обеззвучавал си

Речник на българския език

1. обеззвучавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обеззвучавал си е производна форма на обеззвучавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обеззвучавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обеззвучавал си е производна форма на обеззвучавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. обеззвучавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обеззвучавал си е производна форма на обеззвучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).