обездвижил е

Речник на българския език

1. обездвижил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обездвижил е е производна форма на обездвижа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обездвижил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обездвижил е е производна форма на обездвижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).