обездвижила е

Речник на българския език

1. обездвижила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обездвижила е е производна форма на обездвижа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обездвижила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обездвижила е е производна форма на обездвижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).