обезглавял

Речник на българския език

1. обезглавял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезглавял е производна форма на обезглавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезглавял — мин. деят. несв. прич. м. р.

обезглавял е производна форма на обезглавя (мин. деят. несв. прич. м. р.).