обезглавявало

Речник на българския език

1. обезглавявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезглавявало е производна форма на обезглавявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезглавявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезглавявало е производна форма на обезглавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезглавявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обезглавявало е производна форма на обезглавявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. обезглавявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обезглавявало е производна форма на обезглавявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).