обезглавявала

Речник на българския език

1. обезглавявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезглавявала е производна форма на обезглавявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезглавявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезглавявала е производна форма на обезглавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. обезглавявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

обезглавявала е производна форма на обезглавявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. обезглавявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обезглавявала е производна форма на обезглавявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).