обезглавява

Речник на българския език

1. обезглавява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обезглавява е производна форма на обезглавявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обезглавява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обезглавява е производна форма на обезглавявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обезглавява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обезглавява е производна форма на обезглавявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).