обезглавил е

Речник на българския език

1. обезглавил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезглавил е е производна форма на обезглавя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезглавил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезглавил е е производна форма на обезглавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).