обезглавило е

Речник на българския език

1. обезглавило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезглавило е е производна форма на обезглавя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезглавило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезглавило е е производна форма на обезглавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).