обезглави

Речник на българския език

1. обезглави — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обезглави е производна форма на обезглавя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обезглави — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обезглави е производна форма на обезглавя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обезглави — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обезглави е производна форма на обезглавя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. обезглави — повелително наклонение, ед. ч.

обезглави е производна форма на обезглавя (повелително наклонение, ед. ч.).