обезглавеше

Речник на българския език

1. обезглавеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

обезглавеше е производна форма на обезглавя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. обезглавеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

обезглавеше е производна форма на обезглавя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).