обезглавели

Речник на българския език

1. обезглавели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обезглавели е производна форма на обезглавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезглавели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обезглавели е производна форма на обезглавя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).