обезвъздушило е

Речник на българския език

1. обезвъздушило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезвъздушило е е производна форма на обезвъздуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезвъздушило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезвъздушило е е производна форма на обезвъздуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).