обезвъздушили

Речник на българския език

1. обезвъздушили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обезвъздушили е производна форма на обезвъздуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезвъздушили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обезвъздушили е производна форма на обезвъздуша (мин. деят. св. прич. мн. ч.).