обезвъздушила съм

Речник на българския език

1. обезвъздушила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

обезвъздушила съм е производна форма на обезвъздуша (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезвъздушила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

обезвъздушила съм е производна форма на обезвъздуша (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).