обезвъздушила

Речник на българския език

1. обезвъздушила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезвъздушила е производна форма на обезвъздуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезвъздушила — мин. деят. св. прич. ж. р.

обезвъздушила е производна форма на обезвъздуша (мин. деят. св. прич. ж. р.).