обезвъздушело

Речник на българския език

1. обезвъздушело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезвъздушело е производна форма на обезвъздуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезвъздушело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обезвъздушело е производна форма на обезвъздуша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).