обезвъздушели

Речник на българския език

1. обезвъздушели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обезвъздушели е производна форма на обезвъздуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезвъздушели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обезвъздушели е производна форма на обезвъздуша (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).