обезвъздушел

Речник на българския език

1. обезвъздушел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезвъздушел е производна форма на обезвъздуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезвъздушел — мин. деят. несв. прич. м. р.

обезвъздушел е производна форма на обезвъздуша (мин. деят. несв. прич. м. р.).