обезболявал

Речник на българския език

1. обезболявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезболявал е производна форма на обезболявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезболявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезболявал е производна форма на обезболявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обезболявал — мин. деят. св. прич. м. р.

обезболявал е производна форма на обезболявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обезболявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обезболявал е производна форма на обезболявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).