обеднил е

Речник на българския език

1. обеднил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обеднил е е производна форма на обедня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обеднил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обеднил е е производна форма на обедня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).