обединявало

Речник на българския език

1. обединявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обединявало е производна форма на обединявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обединявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обединявало е производна форма на обединявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обединявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обединявало е производна форма на обединявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. обединявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обединявало е производна форма на обединявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).