обединявал

Речник на българския език

1. обединявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обединявал е производна форма на обединявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обединявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обединявал е производна форма на обединявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обединявал — мин. деят. св. прич. м. р.

обединявал е производна форма на обединявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обединявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обединявал е производна форма на обединявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).