обединило

Речник на българския език

1. обединило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обединило е производна форма на обединя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обединило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обединило е производна форма на обединя (мин. деят. св. прич. ср. р.).