обдушвало

Речник на българския език

1. обдушвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обдушвало е производна форма на обдушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обдушвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обдушвало е производна форма на обдушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обдушвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обдушвало е производна форма на обдушвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. обдушвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обдушвало е производна форма на обдушвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).