обдушва

Речник на българския език

1. обдушва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обдушва е производна форма на обдушвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обдушва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обдушва е производна форма на обдушвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обдушва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обдушва е производна форма на обдушвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).