обгрижил

Речник на българския език

1. обгрижил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обгрижил е производна форма на обгрижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обгрижил — мин. деят. св. прич. м. р.

обгрижил е производна форма на обгрижа (мин. деят. св. прич. м. р.).