обградил
1.
обградил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
обградил
е производна форма
на обградя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
обградил —
мин. деят. св. прич. м. р.
обградил
е производна форма
на обградя (мин. деят. св. прич. м. р.).